Валентиниан ІІІ е последният от поредица императори на Римската империя, короновани

Валентиниан ІІІ е последният от поредност императори на Римската империя, короновани в детството си, без да притежават същинска власт. Фигурата на законен император по онова време била нужна за стабилността на страната – а действително империята се управлявала от стеснен кръг доближени на владетеля.

Флавий Плацид Валентиниан е роден на 2 юли 419 година. Родителите му са сестрата на император Хонорий – Гала Плацидия, и съпругът й, патрицият Констанций. Малко преди смъртта си през 421 година Констанций бил разгласен за „ август “ – една от императорските трофеи, и съвладетел на Хонорий. След гибелта на Хонорий, Гала Плацидия и децата й били заточени в Константинопол, а на трона седнал узурпаторът Йоан.

Отначало владетелят на Изтока Теодосий II не се намесвал в делата на Италия. Но през 424 г. в Константинопол пристигнали пратеници на Йоан с предложение да бъде приет за легален император. Теодосий отказал. Малолетният Валентиниан бил благоприятен за дъщерята на императора Лициния Евдоксия.

През пролетта на 425 година, след къса военна акция, войските на Теодосий пленили Йоан. Узурпаторът бил воден на магаре по хиподрума, след което сакат и екзекутиран. На 23 октомври 425 година Валентиниан бил коронясан в Рим като „ август “.

В началото на ръководството си малолетният император бил изцяло подвластен от Константинопол. Армията на Източната империя останала в Италия до 427 г. – нейният командващ Ардавур същата година взел купата „ консул на Запада “.

Важна група, с която централното държавно управление трябвало да договаря, били военните на Западната Римска империя. Тук на челен план излязъл роденият в Дуросторум (Силистра) Флавий Аеций. По-рано той подкрепял Йоан и по заповед на узурпатора Аеций отишъл при хуните за помощ. Той довел техни отряди, но Йоан към този момент бил екзекутиран. Аеций убедил хуните да се върнат, като им било платено със злато. Поради положителните му връзки с тях имперското държавно управление било насила да се преценява с него.

Друга основна фигура бил комитът Бонифаций, който отговарял за отбраната на Северна Африка. Аеций и Бонифаций се стремели към по-високата служба „ боен магистър “ и плетяли интриги един против различен. (Между другото, за термина „ комит “, който в цивилния си смисъл означавал шеф на избран държавен сектор – забавно е да се знае, че думата „ кмет “ произлиза от названието на тази остаряла римска длъжност).

През 432 година Бонифаций получил купата боен магистър. Аеций бил назначен за консул с вярата да укроти упоритостите си. Но той почнал война с Бонифаций. Личните армии на двамата пълководци се сблъскали в битка край Римини. Аеций смъртно ранил Бонифаций с копие, но собствената му войска била разрушена. Войната била продължена от племенника на Бонифаций Себастиан. Аеций още веднъж избягал при хуните и се върнал с тяхна войска. Себастиан бил пропъден и по този начин Флавий Аеций получил мечтаната служба „ боен магистър “.

След 433 година Аеций задълго става най-могъщия човек в Западната Римска империя. Позицията му не била разклатена даже в края на 430-те години, когато загубил поддръжката на хуните.

През 437 година младият Валентиниан се оженил за дъщерята на Теодосий, с която бил благоприятен по време на изгнанието си в Константинопол. Сватбата била проява на единството на империите и на върховенството на Теодосий ІІ в нея.

През 439 година кралят на вандалите Гейзерик нарушил мирния си контракт с империята и превзел Картаген. След това вандалите опустошили Сицилия. През 441 година Рим и Константинопол подготвили взаимен поход против тях, като командирите на Източната империя трябвало да играят водеща роля. Ала заради проблеми на източните граници, сред Рим и Гейзерик бил подписан нов мир. Според него вандалите щели да заплащат налог на империята за окупираните от тях земи. Освен това част от териториите в Африка се върнали под ръководството на Рим.

Скоро след сключването на мира синът на Гейзерик, Хунерик се сгодил за дъщерята на Валентиниан Евдокия. Със сключването на брака обаче трябвало да се изчака, до момента в който булката доближи брачна възраст. Независимо от това, крал Гейзерик поддържал мир с империята, до момента в който Валентиниан бил жив.

Така обстановката на Запад се нормализирала. Валентиниан навършил пълноправие и най-вероятно бил неудовлетворен от позицията си на подвластен император. Въпреки това, външната политика към момента оставала в сферата на въздействие на Аеций. Той поддържал високия си статус в правителството на Валентиниан, като запазил купата патриций и длъжността боен магистър. През 446 година се удостоил с трето консулство, което било необичайност в онази ера.

Солидус на Валентиниан III. Снимка: Уикипедия

През 450 година умрели Гала Плацидия и Теодосий II, които оказвали огромно въздействие върху императора. Малко по-късно Валентиниан сгодил най-малката си щерка Плацидия с военачалника Майориан. Ако императорът нямал синове, теоретично шурей му можело да наследи трона. В този съюз виждаме началото на спора сред Валентиниан и Аеций.

През 451 година Аеций спрял хуните в прочутата борба на Каталаунските полета. Година по-късно армията на Атила нахлула още веднъж в Италия, но поради вътрешни проблеми се върнала назад.

Самото битие на хунската опасност крепяло позициите на Аеций в империята, тъй като нямало кой различен да управлява армията против дивите орди. Но в 453 година Атила починал. След гибелта на рисковия зложелател императорът решил, че към този момент не се нуждае от своя упорит пълководец.

Аеций бил погубен на 21 септември 454 г. Пълководецът пристигнал в двореца, с цел да разиска нови оферти за набиране на пари. Посред диалога Валентиниан скочил и започнал да упреква Аеций, че желае да го лиши от власт. Той се опитал да го успокои, но Валентиниан и неговият непосредствен другар Ираклий извадили оръжия и се нахвърлили върху Аеций.

Тялото на убития военачалник било изложено на форума. Императорът свикал Сената и повдигнал серия обвинявания против мъртвия.

Но на 16 март 455 година самият Валентиниан бил погубен от заговорници по време на военни учения. Убийците били двама воини-хуни, евентуално от бившите букеларии (телохранители) на Аеций, които по този начин отмъстили за своя стопанин.

Като равносметка може да се каже, че Валентиниан имал упоритостта и дарби на водач, само че в никакъв случай не бил подготвян да поеме истинска власт. За всички било комфортно той да бъде единствено ритуална фигура. Това било огромната му персонална неволя. След неговото ликвидиране последвало настъпление на вандали, а сетне и безредици, които дефинитивно разрушили Западната империя.

–